Голямо педагогическо значение за интензивното изучаване на българския език има и наличието на учебник и учебни помагала, подготвени специално за нуждите на обучението. Методиката на обучението определя целите и задачите на езиковата подготовка; обема и характера на учебното съдържание; специфичните методи на работа и т.н.
Тя предполага също така и нов подход, съобразен с професионалните интереси и бъдещата дейност на курсистите, с възрастовите им особености, с работата в малобройни групи и други. Целта на обучението за достигане наначалните равнища (А1 и А2) на владеене на български език е да се формират у обучаваните умения за елементарно речево общуване в семейна, училищна и обществена среда. Ето защо е необходимо обучаваните:
• да се запознаят с българската азбука;
• да усвоят начални знания за българските езикови явления;
• да овладеят на практическо равнище някои правоговорни и правописни норми;
• да се изгради у тях основен речников запас, който да им позволява елементарно общуване в семейна, училищна и обществена среда;
• да добият първоначални представи за българския речев етикет, за българската писменост и култура. Крайният резултат от обучението на основно равнище В1 е да се развият умения за възприемане и създаване на текстове на български език, да се разширят възможностите за общуване предимно в разговорната и научната сфера. Необходимо да се постигне:
• формиране у обучаваните на първоначална представа за системата на българския език;
• обогатяване на речника им с разоговорно-битова лексика и популярна научна терминология;
• развиване на уменията им за правилна и целесъобразна употреба на граматични единици в речта;
• усъвършенстване на произносителните им умения;
• изграждане на умения и навици за правилен правопис въз основа на усвояването на правописните норми.
За да се достигне средното равнище В2 на владеене на българския език, следва да се изградят умения за възприемане и възпроизвеждане на текстовеот различни сфери на живота, както и умения за създаване на някои жанрове. За постигане на тази цел е необходимо да се осъществят следните по-важни задачи:
• да се обогати речниковият запас на обучаваните с оглед на пълноценно общуване в художествената и научната сфера; да се усвоят знания и умения за употреба на преносното значение на думите в речта;
• да се развият умения за образуване и употреба на граматичните средства на българския език; да се изградят умения за използване на по-сложни синтактични конструкции;
• да се усъвършенстват правописните, правоговорните и пунктуационните им умения; • да се изградят рецептивни и продуктивни умения у обучаваните за работа върху делови, медийни и научни текстове;
• да се запознаят обучаваните с географски, исторически, етнографски и културни аспекти на българското странознание.
Високите равнища (С1 и С2) на владеене на българския език от чужденци се доближава до равнището на владеене на езика като роден. Известно е, че родният език също се усвоява в различна степен. Можем да приемем, че високото равнище за студентите е онова равнище, до което всеки носител на езика е достигнал при завършване на средното си образование, което отговаря на неговите комуникативни потребности, осигурява му възможност за ситуативен избор на езикови средства. С други думи, целта е да се формират комуникативно-речеви умения за пълноценно общуване във всички сфери на живота.
За достигането на високите равнища на владеене на езика се налага в учебното съдържание на материалите да се подберат по-специални знания и да се определят рецептивни и продуктивни умения:
• да се подберат структурообразуващи понятия, които могат да бъдат оптимална теоретична основа и да станат съставна част на металингвистичната култура на личността.
• да се застъпят функционалните стойности на езикови единици, които да са основа за осъзнато развитие на речта.
• да се откроят езикови явления, въз основа на които ще се развива езиковият усет − да се застъпи синонимията, антонимията и перифразата.
• да се формира нагласа за възприемане на българската художествена литература, да се изградят умения за анализиране и интерпретиране на художествени текстове.
На всички равнища обучаваните се запознаят с географски, исторически, етнографски и културни аспекти на българското странознание, развива се у тях междукултурна комуникативна компетентност, която по- нататък се подкрепя с конкретни примери.
